Отколко време се занимавате с тази дейност?

-         През лятото на 2004 г. започнах да идвам тук като доброволец, значи горе-долу четири години и половина.

Кое Ви привлече в идеята?

-         Ами, аз учих ветеринарна медицина от 1999 г. до 2005 г., а и много обичам планините и така се запознах с хора от Стара Загора, които ми разказаха за Спасителния център за диви животни. Спомням си, че в мига, в който видях животните бях сигурна, че това е нещото, което искам да правя.

За всички, които не са сигурни дали искат да дойдат или не са съвсем наясно с дейността на Центъра: Защо трябва да дойдат?

-         Защото трябва. Не съм сигурна дали думичката е трябва, но хубаво е всеки да помисли не само за себе си и за стойностните за него неща. Центъра е един начин да помогнем на природата, защото тук се занимаваме основно с диви животни пострадали от човешката дейност. Освен приноса, който ще дадат доброволците също ще получат екологично образование от „Зелени Балкани”  като организация. Последно, но не по важност е и образнованието, което ще получат за това какво не трябва да се прави и какви може да са последиците от човешката ръка.

Добре, но повечето ще си кажат: „Ами, на мен ми е по-удобно да се наспивам, вкъщи, на топло! Къде ще ходя да се занимавам с тия животни?” ?

-         Въпрос на лична позиция. Ако някой не го чувства като призвание и няма желание отвътре никой не може да го накара. Човек трябва да е готов и с желание да дава усилията си, за да има някакъв смисъл.

Като цяло обаче екологичните акции не се радват на голяма популярност у нас. Не е ли обезкуражаваща малкото подкрепа, която получавате?

-         От една страна подкрепа има... От друга страна обаче наистина познанията на българина за екологията все още са слаби, макар че според статистиката в последните две години хората все повече и повече търсят начини да се информират какво става с природата. Гледам глобално, не само какво се случва в Спасителния център, но и дискусионните теми за Рила, Националния парк, Черноморието и т.н. Това, разбира се, не се случва само в България, но страни като Испания и Италия са минали през този етап преди десет години. Все пак наистина трудно е! Има моменти, в които се питам: „Какво правя? Защо отдавам себе си, времето си и емоциите си?”, но веднъж влюбил се в тази дейност, веднъж обикнал природата да се откажеш е все едно да се откажеш от себе си.

А кога точно са тези моменти?

-         Не ме разбирайте погрешно – това в никакъв случай не е ежедневие. Има обаче моменти, когато напрежението ескалира, когато застанеш пред неща, за които се чувстваш безсилен, на които не можеш да повлияеш или промениш, когато се чувстваш прекалено зависим или не можеш да се справиш със задачите си и се замислиш колко животни си отиват и колко видове изчезват. Тогава просто напрежението взима връх и така.

Парите са необходимо зло, няма спор по този въпрос. Всеки може да се подпише против изсичането на горите, против застрояването на Черноморието, в което няма нищо лошо – напротив. Предполагам обаче центъра изисква много средства, как се справяте с този проблем?

-         Да, за изсичането на горите и Черноморието финансите на един гражданин нямат роля, но ако се съсредоточим върху Спасителния център определено е трудно. Всеки един от нас, който работи тук, е с ясното съзнание, че ние не сме тук, за да изкарваме пари. Ние получаваме пари, колкото да успяваме да живеем и лично за мен това е достатъчно. Но е трудно. Наистина е трудно оцеляването и поддържането на този вид дейност. Относно това, което спомена за подписките и петициите... Имаме нужда от повече гражданска позиция! Ако всеки един гражданин се замисли повече какво се случва около него и със съседите му, но не откъм българския манталитет тип: „Абе, неговата къща не е ли по-висока от мойта?”. Ако всеки се замисли и заяви своята гражданска позиция, излезе навън от черупката си и хората се съберат, все още вярвам, че това ще има ефект.

Коя е най-приятната част от Вашето ежедневие?

-         Когато пускаме животните на свобода. Това се случва за секунди. Птичката излита от ръцете ти и ти може повече никога да не я видиш след тези секунди, но да я видиш как размахва крила съвсем свободна... Доста приятна част са и срещите с доброволците, хората, които искат да идват тук и да подаряват труда си в замяна на умения и знания, които макар и доста специфични те могат да използват в ежедневието си. При работа с животни наистина трябва да можеш да ги усещаш, да ги разбираш и да ги познаваш като отделни видове, специфични индивиди и това изисква доста енергия, но пък е доста отплащащо се, защото разширява личните ти хоризонти.

Не се ли притеснявате обаче, че веднъж пусната на свобода птичката може да се върне? Имам предвид да има нужда отново да бъде лекувана? Въобще как успяват животните, все пак говорим за диви животни, да се върнат към нормалния си начин на живот и естествена среда след като излязат от Центъра?

-         Ами има различни етапи на възстановяване и т.н. През годините натрупахме доста опит и знания от центрове по целия свят и сме усъвършенствали този период. В Центъра също така се стараем да осигурим условия, максимално близки до естествените им такива. От друга страна дивите животни имат добри инстикти, които много им помагат.

А кои са основните човешки дейности, които нарушават естествения ритъм на живот на дивите животни, които лекувате?

-         Блъснати от превозни средства, блъснали се в далекопроводи, отстреляни, бракониерство, малки паднали от гнездата си поради една или друга причина. Друг голям проблем е строителството и най-вече изчерпването на местообитанията и намаляването на хранителната база на животните. Всичко това оказва огромно влияние. Ние се занимаваме предимно с птици, защото те са най-уязвими от човешката дейност.

Много се споменава Центъра покрай конкурса „Мис България” за 2009 г. С каква дейност по-точно мисли да се занимава новокоронясаната госпожица?

-         Организаторите на конкурса „Мис България” всяка година се занимават с някаква благотворителна дейност и решиха тази година това да е Спасителния център. Това беше една приятна изненада за нас. Новокоронясаната Мис България трябва да я включим в дейностите на Спасителния център и зависи най-вече от това кога тя ще прояви желание. Ние не можем да носим отговорност за действията на някой, било то и на Мис България.(бел.авт. – важно е да се отбележи, че до датата на интервюто 02.04. Мис България не е успяла да отдели време, усилия или желание )

И все пак не е ли малко странно? Конкурс за красота, за момичета, които отделят доста грижи и внимание на външния си вид... Възможно ли е едно такова момиче да се „прежали” и да облече износени работни дрехи и да се грижи за диви животни?

-         Това е въпрос, който трябва да зададете не на мен, а на нея.

А имало ли е друг такъв подобен случай?

-         Не знам. През центъра са минавали доста и различни хора. Ето сега например има едно момче-доброволец, което е само на десет години и е от София. Баба му е в Стара Загора и той е дошъл при нея за Пролетната ваканция, за да може да идва в Центъра.

Тук има и доста чужденци. Не се ли получава парадокс, при който чужденци се грижат за българската природа?

-         Да, отстрани изглежда така, но трябва да споменем, че програмите за чужденци-доброволци са доста добри. Програмата се казва „Младежта в действие”, дейност 2 към Европейската доброволческа служба и дава възможност на младеж от 18 до 30 години да отиде в друга държава, където да придобие опит и да върши благотворителна дейност, която му харесва. Програмата става все по-популярна и с по-голям мащаб. Иначе в Центъра доброволци винаги е имало и благодарение на тях сме постигнали доста неща. По програмата, която споменах на доброволците са им осигурени всякакви разходи, както и джобни пари на месец. Благодарение на медийния шум напоследък и доста младежи от България изявиха желание да се включат.

Кое е последното постъпило животно?

-         Вчера е пристигнал един белоопашат мишелов. Това е дневна граблива птица.