Подготовката за честването на Възкресение Христово започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица*. Празнува се три дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, като точно в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе“. При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Последованието, свързано със запалването на свещите, е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение“, при слизането на Благодатния огън.

    В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Исус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Исус Христос се явява на Мария Магдалена и на апостолите.

*  Така се наричат дните на Христовите страдания използва се старобългарската дума Йерусалим за песах до смъртта му. Ето защо, всеки от дните от понеделник до събота е наречен Велик.

    -Велики понеделник — Исус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Исус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня - символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.

    -Велики вторник — Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления; разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите; Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.

    -Велика сряда — Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното миро; провежда се Тайната вечеря на Божия син с Апостолите, по време на която той им казва, че един от тях ще го предаде; Юда излиза и го предава, а през нощта срещу четвъртък Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето му.

    -Велики четвъртък — Произнасена е смъртната присъда над Исус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски.

    -Велики петък — ден на великите страдания на Исус; Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат; разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки при слънчево затъмнение и земетресение.

    -Велика събота — ден на оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро; гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

    В българската православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин:

    Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер — прави се за здраве.

    На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа (за предпазване от градушка), боядисват се великденските яйца.

На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви (против болести и смърт). Ходи се на църква и се минава под масата три пъти за здраве.

    На Велика събота жените посещават гробищата, преливат и прекадяват гробовете, раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите. Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове.