| В народните представи пролетта идва с пристигането на баба
Марта. Нейният двойнствен образ — ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждаващ
и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време —
пак женското, но стихийно, рушащо начало. Месец март е единственият женски
месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и
плодородието. Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към
слънцето. |
|
|
Белият цвят първоначално символизира мъжкото начало, силата,
светлата, соларна зона. По-късно под въздействието на християнската митология
обозначава девствеността и непорочността — белият цвят е цветът на Христос.
Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта,
на зачеването и раждането. Трябва да си припомним, че първоначално женските
сватбени носии са червени.
Мартеницата е своеобразен амулет срещу злите сили и
окичването с мартеница е един магически ритуален акт: усуканият бял и червен
вълнен конец запазват човека чрез механизмите на контактната магия. В
Родопската област мартениците са разноцветни – със син, зелен или розов цвят.
Традицията
Традициите
Сутринта рано стопанките простирали или закачали пред
домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени
конци: те пазели къщата, да не влезе в нея злото(болести и немотия). Като ги
видела, баба Марта щяла да се разсмее и да пекне слънце. Самата тя носела
червен сукман, червена забрадка и била обута в червени вълнени чорапи. Заради
друго поверие през целия ден старите жени не излизали от къщите си и не ходели
по улиците, за да не ги види Баба Марта, която не обича стариците. Навън излизат
само момите и младите невести, за да им се радва Баба Марта и да затопли
времето. През всичките съботни дни от месец март жените избягват да перат, за
да не бие градушка през лятото. Предварително жените
усукват бели и червени вълнени конци — мартеници, които завързват или окачвали
на всеки от семейството. Мартениците трябвало да са така усукани, както момите
се усукват около момците. Стопанката връзва мартеничките на всички в дома и
благославя: „Да има здраве по хора и добитък, да раждат овошките, да бягат змии
и гущери от хората, да има сполука в добитъка...”
Мартениците
пазят човека от уроки и болести; свалят се чак когато се види първия щъркел и
след като се свалят, се закачат на разцъфнало (или зелено) дръвче. По други
места я слагали под голям камък и след девет дни гледали какво има под него.
Ако са се настанили мравки, годината ще е богата с овце, ако има други по-едри
буболечки — сполука в крави, в едър добитък. Затова някъде наричат мартеницата гадалушка. Другаде я хвърляли в реката, та по
вода да им върви и всичко лошо да изтече. В Средните Родопи мартениците се
наричат байници.
В
някои краища наричат седмицата, започваща от първи март броените дни — по тях
гадаят какво ще бъде времето през годината. Широко е разпространен и друг обичай
— избиране на ден: всеки си намисля определен ден до двадесет и втори март и по
него познава каква ще му е годината — ако е слънчев, ще е успешна; ако вали и
времето е лошо — ще има трудности.
Първите
мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан
червен и бял конец, без прибавки към него. В някои области на конците връзвали
златна или сребърна паричка, синьо мънисто, но те по-скоро играели роля на
народен амулет — да предпазват от болести хора, добитък и овощни дървета.
Народното чувство за красота,
което създава оригинално творчество, се проявява по-късно. Обикновено направени
от вълна, мартениците са във вид на парички, топчета, пискюли, пулчета и съсънки(гроздчета).
Неповторимо български са кукличките "Пижо и Пенда".
Червеният цвят в бита на народа ни е средство за предпазване
от болести. Да си припомним, че на младите булки и на малките деца са връзвали
пресукан червен конец на китката. Бялата вълна в мартеницата предвещава дълъг
живот, а червената — здраве и сила, толкова необходима на всички в края на
зимния сезон, когато жизнените сили и хранителни запаси са на изчерпване.
Като начало на пролетта първи марта е във връзка с някои
магически предсказания. Ако на този ден гърми, реколтата ще е богата, ако
времето е слънчево и топло, т.е. на първото мартенско пълнолуние. Тогава
девойките в предбрачна възраст се
залавят на хоро, за да се задомят през същата година. През първото мартенско
пълнолуние магьосниците поставят яйца под мишниците си, от които според народната
вяра на Велики четвъртък се излюпват яйца-мамници. Тези пилета са способни да
примамват житото и млякото от чуждите ниви и крави.
Легендата за Марта
Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята й
носели едно и Живяла Марта със своите братя далеч в планината. Братята й носели
едно име — Сечко. Само че единият наричали малък, а другия — голям Сечко.
От
високата планина те виждали и чували всичко, каквото става по земята. Усмихвала
ли се Марта, погалвала и гадинки, и тревички. Стопляла простора с благата си
усмивка, блестяло като златно слънцето, прелитали весело птичките.
Веднъж една млада пъргава
невеста подкарала овчиците си в планината, зер топло слънчице огряло, птички се
обадили, та тревица стоката да попасе.
— Не извеждай, булка, ваклушите на паша, рано е! Скоро Сечко
си отиде — думал й свекърът, стар стария.
Преживял е много той и
мъдро може да поучи. По слънцето познавал старецът кога
ветрове ще завеят, по месеца разбирал кога дъжд ще захване,
кога град ще бие, кога зла зима ще вилнее.
— Кърпикожусите цъфтят сега, снахо — топло й напомнил
старецът. — Това е цвете лъжовно, не прецъфти ли, не му вярвай, кожухчето не
сваляй!
— Е, тейко, какво ще ми стори Марта? Тя е жена и зло на жена
не може да направи — казала невестата и подбрала овцете и козите нагоре към
планината.
Дочула Марта тези думи и
тежка мъка й домъчняла. Нищо че е жена, и тя може да покори слънцето като
братята си, и тя има сила бури и хали да посее, и тя знае кога слънчев благодат
да прати. Какво от това, че жена й думат!
Не
минало много. Тъмни облаци надвиснали над планината. Ветрове забрулили
безмилостно набъбналата гора, леден сняг зашибал, захванала люта зима. Сковала
се земята, замлъкнали птиците, секнал ромонът на ручея.
Непокорната
млада овчарка така и не се върнала вече. Тя останала вкаменена заедно с овчиците
си горе в планината.
Как
се носи мартеница
И
до днес българите посрещат месец март закичени с мартеници от прeсукани червен
и бял конец. Има и още старинни ритуали, изпълнявани някога в чест на първи
март.
Семпла нишка от
усукани заедно бял и червен конец – това е "класическата" мартеница,
с която българите посрещат 1 март открай време. Сега младите хора обикновено
връзват мартеница на китката на ръката. А някога така носели мартеници само
децата, момите и младите булки. Ергените навремето връзвали бяло-червена нишка
на кутрето на лявата ръка, а женените мъже – на глезена или я скътвали в пояса.
Имало и обичай момите да закичват мартеници на пазвата, но непременно отляво,
докато невестите закичвали мартениците си отдясно. Съвременните градски жители
завързват мартеници на своите домашни любимци. Но и това има своите корени в
традицията. По селата открай време връзвали мартеници на шията, по рогата,
опашките и краката на крави, овце и на други стопански животни. В първия
мартенски ден окичвали с мартеници и най-важните женски вещи – тъкачния стан,
хурката. На първи март дори плодните дръвчета в двора осъмвали с вързани на
стеблото мартеници.
За
съвременния българин мартеницата е преди всичко традиция и символично пожелание
за здраве и късмет. Но някога смятали мартеницата за амулет. Вярвали, че тя
предпазва хората, добитъка, къщата и цялото стопанство от "злите
сили" на отиващата си зима. На някои места я наричат "урочница",
защото се вярвало, че предпазва от "лоши очи" и от уроки. От друга
страна, обаче, червено-бялата нишка по магически път стимулира плодовитостта,
според фолклорните представи. По-образно и метафорично звучи вярването, че
мартениците развеселяват баба Марта. Така се нарича месец март в българския
фолклор. Баба Марта е пословична с капризния си нрав. Ако се развесели и усмихне,
грейва слънце и става топло. Разсърди ли се старицата, докарва студ и сняг. За
да я развеселят още повече, някога хората я посрещали и с прострени червени
дрехи по стоборите, прозорците и вратите.
В
ранното първомартенско утро навън излизали само момите, защото тяхната хубост
радвала баба Марта. На шега или сериозно, някога имало обичай дори да
"женят" Марта за някой стар ерген или вдовец от селото. Ако след това
времето се стопли, значи баба Марта е харесала жениха. Ако пък не го е одобрила,
старицата се разсърдвала и зафучавала със снежни виелици. Другаде разказват, че
тя си имала двама мъже – един любим и един омразен. Когато срещнела своя
любимец, Марта се радвала и докарвала хубаво време. Когато срещнела другия си
мъж, тя се разгневявала и връщала зимата. Все така образно се обяснява и
обичаят да се палят обредни огньове на първи март. Казват, че с тях стоплят
баба Марта в ранната пролет. Но ако се разшифрова първомартенската обредност,
става ясно, че баба Марта всъщност е образ на пролетно-лятното слънце. Затова в
някои райони наричали месец март "летник" и го смятали за начало на
лятото в старите времена, когато деляли годината само на два сезона – зима и
лято. Първомартенските обредни огньове "разпалват" и зареждат със сила
новото слънце, според древните представи. А като отплата хората искат Марта да
не ги "пърли" и изгаря през лятото.
По
традиция мартеници се носят до Младенци – на девети март или до Благовец – на
двадесет и пети март. По-рядка е била навремето практиката да се носят само през
първите три дни от март. Още по-ограничен е обичаят мартеници да се носят цели четиридесет
дни или чак до жътва. Най-популярна и до ден днешен е представата, че
червено-бялата мартеница се сваля, когато човек види цъфнало плодно дръвче.
Свалената мартеница се връзва на цъфнала клонка, за да стане плодовито дървото.
По-трудно изпълним за градските жители е обичаят мартеницата да се свали,
когато видиш щъркел за първи път през пролетта. Поверието е, че ако видиш
щъркела в полет, всичко през годината ще ти върви добре - сякаш
"хвърчи". А ако щъркелът е кацнал, ще си сънлив и мързелив през
идното лято. Затова пожеланието в такъв момент било "Щъркел хвърчи и аз да
хвърча". Или пък като хвърляли своята мартеница нагоре към летящия щъркел,
децата викали: "На ти на тебе мартеница, а дай на мене здраве".
С помощта на: е-списание „Маргарита”®
http://www.az-deteto.com/index.php?id=232
http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?city=2205&searchsub=1
http://ide.li/article1144.html
|
