История на Тракия и траките

І.Микенска Тракия

    Сведенията за легендарните тракийски царе дава основание да се говори за “Микенска тракия”. Повечето тракийски герои в митологията са наречени като герои-епоними. Тези разкази са обработени от елинската литература. Има основание да се смята, че в Тракия е съществувал епос, но той е изгубен и вероятно предаден от елините. Най-ранните споменавания са в “Илиада”. Първите записи на епоса датират от VI в.пр.Хр., докато най-ранните сведения се отнасят към II хил.пр.Хр., поради което някои неща подлежат на съмнение. Легендарните тракийски царе не носят историческа политическа информация, но когато се районират тези сведения могат да послужат като извор за ранен политически живот. Тези царе нямат характеристики на реални исторически личности. Смята се, че в Гърция и по егейските острови е имало тракийскo и пелазгийско население преди идването на гърците. Най-известният тракийски цар е Терей, обитавал Давлида. За тази област Тукидид казва, че е населявана от траките. Вероятно версията на този мит е използвана през V в.пр.Хр. с политическа цел. Според нея Терей е бил женен за дъщерята на атинския владетел - Прокна. Терей изнасилил сестра ѝ Филомела, която опитвайки се да съобщи случилото се, го избродирала. За да му отмъстят двете сготвили сина му и му го поднесли за вечеря. Във втора песен на “Илиада” се споменава Акамант, който се сражава с Ахил и бива убит от героя. След смъртта му тракийците отбранявали тялото му от ахейците. Друга легенда споменава Финей, който е жрец, певец и прорицател в Салмидесос. Той бил наказан от боговете, защото ослепил двамата си сина по внушение на мащехата им. Винаги щом посегнел към храната си харпиите се спускали и не му позволявали да се храни. По- късни сведения свързват Финей с Тинос и Витинос, които са доведените му синове, а Пафлагон е неговия роден син. Често срещан елемент в тракийския култ и митология е конят. Подобен мит се разказва за Диомед, който хранел конете си с хора. С този владетел е свързан и осмия подвиг на Херакъл, който оставил Абдер да пази конете, но бил изяден от тях. Високия статус на коня се обяснява от някои учени с индоевропейския произход на траките. Доказателства за почитта към коня откриваме в много погребения. Според някои, конят като жертвено животно замества човешкото жертвоприношение.

II. Класическа Тракия

    Тракийските племена на Балканския полуостров не били единни, подобно на елинските полиси. По време на Класическият период те са подложени на нашествия и грабежи от страна на скитите от север, а от югоизток - от Персийската империя. Преди да започне Гръко-Персийските войни, персийският владетел Дарий I завладява Тракия през 512 пр.н.е., , за да си осигури база за война с гръцките полиси. По време на похода към Гърция през 480 пр.н.е. войските на Ксеркс I минават през Тракия.

    През V век пр.н.е., вероятно в началото на Гръко-персийските войни, вече са създадени тракийски държави. За този процес обаче липсват конкретни източници. Известно става царството на одрисите, което около 428 пр.н.е. се простира от северното крайбрежие на Егейско море, покрай реката Стримон до Евксиний Понт и обхващала териториите до устието на река Иструм. Според Тукидид, Терес I е първият цар на Одрисите, който добива власт над няколко тракийски племена. По време на Пелопонеската война одрисите се борят като съюзници на Атина и постигат успехи срещу враговете ѝ. Терес навлиза с внушителна армия в Македония, но до сражения така и не се стига, тъй като явно се е целяла само демонстрация на сила пред градовете врагове на Атина. Градовете по тракийското крайбрежие се присъединяват към Делоския морски съюз. Известен е и одриския цар Котис I. Неговият син Керсеблепт бил приятел на цар Филип II от Македония. Както обаче Керсеблептоткрито се съюзява с Атина, Филип взима като пленник един от синовете му и изпраща армията си към Тракия.

III. Тракия през елинистическата епоха

    През 351 пр.н.е. Филип II превзема западната част на Тракия и я прави част от своята империя. 341 пр.н.е. и източната част на Тракия става македонска провинция. Назначени са стратези за ръководене на управлението. През 335 пр.н.е. непокорните траки отново биват подчинени от Александър Велики.

    Около 281 пр.н.е. съществува вече хелинистично царсво на траките. В този момент идва нашествието на келтски племена, който на връщане от плячкосването на Делфийския оракул основават в Тракия свое царсвто. То просъществува от 278 до едва 212 пр.н.е. Македонският цар Филип V бил принуден през 197 пр.н.е. да се откаже от завладeните територии в Тракия. Като реакция на това Антиох III се опитал да подчини крайбрежните зони към империята на Селевкидите.

IV. Тракия под римска власт

    През 46 н.е. след дълго съпротивляване Тракия става провинция на Римската империя. Интересното е, че след това завоевание тракийските аристократи, които не са възпрепядствали централнтата власт, са запазили своите богатства, власт и авторитет.         

    Благодарение на техните бойни умения и безстрашие, траките били високо ценени както гладиатори. Известният гладиатор и лидер на робско въстание Спартак бил тракиец от племето Меди.

    В края на римската епоха изчезват следите от траките като политически субект. След великото преселение на народите и последвалото нахлуване на славянските племена през V век тракийският етнос окончателно изчезва от историческата сцена.

Исторически сведения за траките

    Траките се споменават за първи път от Омир в стих 434 от Десета песен на „Илиада“. В „Илиада“ на Омир е записано, че траките идват от Хелеспонт, и са били на страната на троянците. В книга IX на "Одисеята" се споменава тракийското племе кикони, Одисей минава покрай техните земи на връщане от Троя. Тяхното име се разчита също в крито-микенските писмени паметници. Ливий (59 пр.н.е. - 17 г.) пише, че по време на Третата македонска война (171-168 пр.н.е.) „първоначално траките, подобно на диви зверове, държани дълго в клетка, нададоха такъв рев от десния римски фланг, че в италийската конница — хора смели по характер и с дълъг военен опит — настъпи смут.“

Тракийски език      

    Въпросът с езика на траките все още не е решен. Той не е достигнал до наши дни, а опитите той да бъде реконструиран биха били безполезни, тъй като не са запазени граматичните и морфологичните особености на езика. Вероятно са съществували различни диалекти, но е неразумно да се мисли, че всяко племе има свой собствен език. Въпреки тези сведения историята на траките трудно би могла да се реконструира. Основната част от изворите са митологични и не може да се твърди, че те представят действителната тракийска митология, но е интересно да се обърне внимание и на тази гледна точка. Тракийски език обаче със сигурност съществува, тъй като  през 1912 г. край село Езерово (област Пловдив) е намерен златен пръстен с надпис с гръцки букви на тракийски език.

Общество и бит

    За известен исторически период от време траките са известни и като морски народ. Гръцкият историк Диодор казва че тракийската таласократия над Егейско море е продължила 79 години.

    В плодородните равнини и полета  на Тракия е развито орното земеделие, допълвано с пасищно скотовъдство, а в планинските райони животновъдството играе водеща роля. От земеделските култури зърнените са предпочитани, отглеждани са също и различни плодове и зеленчуци, лен и коноп. Голямо значение има лозарството - любовта на тракийците към виното е пословична. От ечемик приготвят питие наречено брютон. Отглеждани са различни видове дребен и едър добитък, добре развито е и коневъдството. Важно стопанско значение имат ловът и риболовът. Развити са домашните и някои специализирани занаяти - рударство и металообработване, грънчарство, кожарство, дървообработване и др.

    Основната част от населението обитава малки села с прости жилища и стопански сгради, заобиколени с дворове. За защита от вражески нападения на естествено укрепени места са изграждани крепости, в които при нападение тракийците укриват не само покъщнината, но и добитъка си. Войната е постоянен спътник в техния живот. Войската е съставена предимно от лековъоръжени пехотинци и конници. Те са въоръжени обикновено с лек кожен щит, двойка къси копия за хвърляне, къс меч или нож, лък и колчан стрели.

    Мъжът е господар в тракийския дом, той е глава на полигамно семейство - многоженството е познато на траките, според старогръцките автори. Жените са безправни и обречени на тежък труд, не само в къщи, но и на полето. "Тракийците използват жените си, за да им обработват земите, да им пазят и отглеждат добитъка и всякак да им слугуват, като че ли са им роби", твърди Платон. Обичайно е мъжете да откупуват жените си от техните родители. Докато девойките разполагат с голяма сексуална свобода , омъжените жени са пазени с голяма строгост. Браковете, ражданията и погребенията ставали поводи за празнични ритуали, съпроводени с ядене, пиене и различни забавления. Според гръцките автори, траките са невъздържани в пиенето на вино, и в противоположност на гръцките обичаи пият виното несмесено с вода. Траките устройват пирове, на които имат обичай да разменят дарове с гостите си. Освен с невъздържанието в яденето и пиенето, както жените, така и мъжете в Тракия, са известни с пъстрите си дрехи и носенето на много накити.

    Войната се счита от самите траки за "благородна" дейност. Траките също са смятани за едни от най-войнствените сред европейските племена, поради което през античността Тракия служи за неизчерпаем извор на наемни войници.

    На тракийските селяни противостои аристокрацията и разликите между тях са посочвани от повечето антични автори. Тракийската аристокрация включва царете (племенните предводители) и техните семейства, приближените до тях лица, някои от които били натоварени с различни служебни функции, местните аристократи, често са само полузависими от царската власт, както и дружинниците, които формирали царската свита, въоръжената охрана и елитната военна сила на владетелите. Знатните живеят в укрепени резиденции сред показен разкош. Начинът им на живот е характеризиран кратко и точно от Херодот: "Да се стои без работа смятат за чудесно, да се обработва земята - за унизително, а да се живее от война и грабеж - за най-добро." Обичайното развлечение за знатните е ловът, всекидневието им било съпътствано от непрестанни пиршества и угощения. Аристократите се сражават като тежко въоръжени конници и са основната ударна сила на тракийската армия. Въоръжението им включва шлем, ризница, наколенници, щит, меч и две копия. Около царските резиденции през втората половина на първото хилядолетие пр. Хр. започнали да се формират първите градове. Пример за такъв "царски" град е проученият от археолозите Севтополис в района на горна Тунджа.

    След завладяването на балканите от Римската Империя през I в. от н. е. Тракийските племена възприемат много от римската култура. Някои от римските императори са родени в Тракия и Панония и се считат, от тях самите и от историците, за траки по произход. След нахлуването и заселването на славяните на полуострова през VI в., започва постепенно асимилиране на траките, някои анклави от които се запазват в планински райони до XIV в.

Археология на тракийската култура

    Най-характерна, а и най-добре позната чрез археологически находки проява на тракийската аристократическа култура, са богатите погребения, често в монументални гробници и под величествени надгробни могили. Смята се, че броят на тракийските могили в България е от 10 000 до 60 000. Тракийски могили има на териториите (и извън пределите на днешна България), които траките исторически обитават. Богати могилни погребения са проучени в могилите край село Дуванли(Пловдивско), в Могиланската могила (Враца) и на много други места. Една от най-големите и внушителни е тази край с.Мезек - Свиленградско. Със своите великолепни стенописи е прочута Казанлъшката гробница. Централната сцена в куполното помещение представя знатен тракиец, увенчан с венец и седнал пред ниска маса, до него жена му на трон, а от двете му страни - процесия с музиканти, слуги с дарове и коняри с колесница и ездитни коне. По друг начин е украсена гробницата при с.Свещари, Исперихско. Нейното централно помещение е правоъгълно, стените са запълнени с релефни изображения на жени с вдигнати ръце. Над тях на стената срещу входа е нарисувана живописна композиция, в центъра на която богиня увенчава с венец представения на кон тракийски владетел.

    За богатството на аристокрацията и за някои религиозни ритуали може да се съди от тракийските съкровища, заровени в земята и днес откривани извън всякакъв археологически контекст. Особено впечатляващо е Панагюрското съкровище, състоящо се от девет златни съда, богато украсени с фигурни композиции. Най-голямото засега съкровище е Рогозенското, състоящо се от 165 сребърни съда, повечето богато орнаментирани. Малко на брой - само пет, но с великолепна изработка са сребърните съдове от съкровището, открито край село Борово, Русенско. Сребърни украси за конски амуниции с интересни фигурни изображения съдържат съкровищата от Луковит и Летница. През 2001 г. край с. Александрово(Хасковско) е открита гробница, ограбена, но впечатляваща с красивите си стенописи. През 2004 г., в гробница в могилата "Светицата" (Казанлъшко), в погребението на тракийски владетел е открита златна маска (по предположение на откривателя, Георги Китов, тя е принадлежала на Терес). Три години по-късно е открито ново погребение в Сливенско, отново със златна маска на цар. Открит е и сребърен ритон за вино, изобразяващ глава на рогато животно, вероятно сърна, с височина около 30 сантиметра. Самият гроб отвътре е бил облицован с дърво, в него се виждат останките на човешки скелет, един бронзов съд и три добре запазени големи глинени амфори.