Траките са етно-културна общност от индоевропейски племена, населявали в периода от средата на II хил. пр. Хр. до VI в. сл. Хр. областта от североегейско крайбрежие (вкл. островите Тасос, Самотраки, Лемнос и Имброс) до Карпатите, от Черноморското крайбрежие до р. Морава, и съвременните територии на България, Румъния, Молдова, североизточна Гърция, северозападна Турция, Източна Сърбия и част от Македония.

    Една от хипотезите за произхода на траките предполага, че са дошли от североизток около 1500 г. пр.н.е. смесвайки се със завареното предтракийско население, и по-късно са се обособили в отделни групи. Друга теория, която е подкрепена от част от българските археолози твърди, че траките са дошли от североизток в около 3500 г.пр.н.е. Според друга хипотеза, оформянето на тракийската етно-културна общност не е процес, повлиян основно от външни миграции, а е резултат от вътрешни миграции и консолидиране на местно население т.е. са автохотонно население.

    Първото голямо тракийско държавно обединение е Одриското царство, създадено в началото на 5 век пр.н.е. от Терес I. През 188 г. пр.н.е. край Кипсела траките разбиват войската на консул Манлий Волсо, които се връщали от Галатия. Тракийските воини наброявали около 10 000 души, а римляните – 30 000 се връщали от битката при Магнезия (190 пр.н.е.). По-късно траките взели участие във войните на Римската империя, като са описвани като войнствено племе.

    След като римляните завладяват траките в средата на 40-те години на 1 век, през 45 г. е създадена римската провинция Тракия, която граничела на запад с провинция Македония, на север с Дунав, на юг с Бяло море, Дарданелите, Мраморно море и на югоизток с Витиния. Отначало представата за провинция Тракия била много смътна. Дори македонците били определяни като тракийско племе. Провинция Тракия е анексирана към римската империя през 46 г.

    Многократните нашествия на хуни, готи, келти и сармати и славяни в периода IV-VI в., съпровождани и с процеси на елинизация и славянизация, довеждат до отмирането на езика на траките и намаляването числения им състав и вследствие на това - и на културното им влияние. След заселването на прабългарите на Балканския полуостров и създаването на Българската държава, траките в нейните земи, заедно със славяните, стават част от българския етнос.

    Траките са живели на отделни племена, всяко от които се стреми да запази своята самостоятелност и да образува отделна държава. Били са около 77, по-главните, от които били:

            Мизи – населявали земите от р. Тимок до р. Янтра по протежението на р. Дунав (оттам и последвалото наименование на Дунавската равнина – Мизия);

            Даки – населявали днешна Южна Румъния;

            Одриси – населявали земите по долното течение на р. Марица, р. Тунджа и р. Арда(дн. България, Гърция, Турция);

            Асти – населявали областта на Странджа планина;

            Беси – населявали Родопите;

            Меди – населявали земите по средното течение на р. Струма;

    Серди – населявали днешна Софийска област(оттам и последвалото наименование на София – Сердика, което днес е запазено като наименование на столичен квартал);

            Дантелети – населявали днешна Кюстендилска област;

            Одоманти и Едони – населявали земите по долното течение на р.Струма.

Тракийските племена

    Оформянето на племенната карта на траките става в периода XII- VI в.пр.Хр. На север тя е доста рехава. Херодот казва, че агатирсите имат същите обичаи като траките. Тази племенна група граничи на север със скитите. В централната част се настаняват мизите, а на запад от тях трибалите. Херодот казва още: „Тракийската народност е най-многобройна след индийската. Във всяка отделна област траките носят отделно име, но нравите и обичаите на цялата народност са навред едни и същи.“.

    Мизите са троянски сътрудници и майстори в ръкопашния бой (в “Илиада” Омир поставя мизите в Мала Азия). В по- късната античност мизи и беси става синоним на траки. Мизите се споменават у Херодот при описанието на войските на Ксеркс заедно с тевкрите, като описва как минават Босфора преди Троянската война. Според него мизите и тавкрите изтласкват населението по Стримон, което се нанесло в Мала Азия и е наречено витини. В по-късните митографски версии се среща, че Тино и Витино били синове на Одрис. Според други версии те са осиновени деца на Феней. Най много са етнонимите в югозападните райони на траките. Тези предели се наричат Пеония по името на племето пеони. В този район могат да бъдат поставени и едони, бистони и бисалти. Периода VI-III в.пр.Хр се свързва с държавно-политически изяви на гетите в района на североизточна България. В писмените извори се говори за гетския владетел Дромихет, който пленява един от наследниците на Александър Велики Лизимах след неговия наказателен поход срещу тракийските племена. Даките се появяват в много по-късен период, а авторите споменават, че двете племена говорят един и същ език.

Етногенетични теории

    Днес съществуват различни теории за етногенезиса на траките . През XIX век австрийският учен езиковед Вилхелм Томашек лансира идеята, че тракийският етнос се е формирал в зоната на Карпатите към началото на бронзовата епоха, като по-късно е мигрирал  на юг от река Дунав. Томашек застъпва гледището, че траките принадлежат към индоевропейската езикова общност и представляват отделна народност, различна от елините и илирите.

    Без да отричат напълно теорията на Томашек, съвременните теории допускат, че тракийската общност се е формирала през бронзовата епоха в резултат на смесването на номадски преселници от север и  завареното предтракийско население.                             

    Проблемът за произхода на траките в историческата наука е от основно значение за решаването на редица проблеми, свързани с културата и историята на Югоизточна Европа. Един от основните моменти в тяхната идентификация е дали те са индоевропейци.

    В съвременната наука е прието да се смята, че това е така, но къде тогава е прародината на индоевропейците? Учените локализират този ареал на различни места - Централна Азия, Централна и Източна Европа, в Прибалтика, В Подунавието. Някои археолози и езиковеди смятат, че прародината на индоевропейците е Югоизточна Европа и по-точно региона около Черно море и западните му земи около Карпатите и Егейско море, а други - в югоизточната част на региона около Черно море - на територията в днешна Мала Азия или в земите, разположени южно от Кавказ. Точна локализация засега не е направена. Според лингвистите ареалът на индоевропейците около края на IV хилядолетие е на юг от Урал и на север от Каспийско море. Засега това се приема като най-точната прародина, тъй като единствените доказателства за наличие на индоевропейско население ни дава лингвистиката.

    За появата на траките на Балканите съществуват няколко хипотези. Според някои археолози това е засвидетелствано в периода преди бронзовата епоха. За този период може да се каже, че на Балканите се наблюдава коренно изменение свързано с промяна на погребалните обичаи, разрушения и пожари и т.н. Някои учени обясняват това единствено с инвазия, с което се поставя началото на индоевропеизацията. Според друга група учени и археолози не може да се е случила такава промяна на целия полуостров. На някои места животът наистина прекъсва, но на други той продължава, а картината се усложнява вследствие на вътрешни размествания и движения. Това се наблюдава най- добре за онези селищни могили на юг от Балкана. От решаващо, но не и от единствено значение е мнението и на лингвистите, които държат на тезата за автохотонния характер на тракийското население още от времето на новокаменната епоха - V хилядолетие преди Христа. В полза на тази теза някои изследователи виждат потвърждение във Варненския некропол, за който се говори и като за създаване на “първата европейска цивилизация”. Разбира се това е доста примамлива хипотеза, но засега не съществуват материали, които да докажат етническия произход на некропола.

    Както в много случаи може би и тук истината може да се търси някъде по средата. Археологическият материал е недостатъчен, а лингвистиката не е в състояние да осигури целия материал. Липсващите брънки изкушават много изследователи да реконструират историята. Разбира се има данни за рязка промяна в картината на Балканите в края на медно-каменната епоха. Най-лесното обяснение е в инвазията, което донякъде е подкрепено и от археологически материал. Според някои историци несъмнено се наблюдава навлизане на чужд елемент, но дали то е в такива мащаби, че да заличи изцяло предходната култура? Въпреки, че някои автори определят индоевропейците като войнствено население, едва ли вълната на преселение би била толкова мощна, че да окупира целия Балкански полуостров. Дори това да е така една голяма вълна на преселение би имала и своите причини, които би трябвало да се свържат с резки климатични промени или голямо природно бедствие, което би разместило толкова големи маси.